Раждането на Божидар!
Това е разказът за подготовката и раждането на едно прекрасно семейство, чиято информираност, убеденост и сплотеност в изборите прави всичко да се случва по възможно най-позитивния начин. Приятно четене!
„Здравейте!
Казвам се Соня, майка на Божидар – вече на година и 7 месеца. Посещавах часовете по йога за бременни при Благовеста. Щастлива съм, че имах тази възможност, тъй като научих много неща, които в момента на раждането ми бяха от полза, а по време на самите занятия разполагах с времето да се отпусна допълнително, да изучавам собственото си тяло и невероятните неща, които са му заложени да прави.
И така, през нощта на 14 срещу 15 януари, 2017 г., при едно от обичайните ставания до тоалетна, установих, че е паднала т.нар. „тапа“. Разбира се, развълнувах се, но запазих спокойствие, тъй като други признаци за раждане нямаше. Десетина минути по-късно получих и първата леко болезнена контракция, което вече беше сигурен знак за случващото се. Нямах намерение да тръгвам към болницата веднага, затова започнах да се разхождам у дома, преди да реша да будя съпруга си. Раницата ми беше приготвена и мислех за последните дребни неща, които евентуални биха били от полза. Забелязах обаче, че контракциите ми са много на често – на около 2 минути. Вече реших, че е време да събудя мъжа си, който при думите ми „май раждам“, се беше изстрелял от леглото, облечен и хванал телефона, за да се обади на лекаря ми ☺ В случая, аз бях по-спокойният човек от двамата ☺ Не след дълго бяхме на път за болницата. След като ме приеха и започнаха да измерват тоновете, контракциите, разбира се намаляха драстично. Резултатът – 4 см разкритие. Доста разочароващо, можеше да си остана повече време вкъщи. За щастие разполагах с възможността да се движа когато и колкото поискам, в стаята имаше и голяма фитнес топка; когато ходех до банята, прекарвах повече време под топлия душ, разрешиха ми да поставям топъл компрес на перинеума. И резултатът не закъсня – само след 6 часа (т.е. вече беше 9 ч. сутринта) бях достигнала 9 см разкритие. Водите все още не бяха изтекли, а започнах ясно да усещам „напъване“ в опашната кост. Лекарят също ме окуражаваше: „Още малко, ей сега ще се спукат“. Така минаха четири часа. Контракциите вече станах много болезнени и взех решение да се извърши амниотомия („пукане на водите“). Изпитах истинско облекчение, честно казано, щом водите изтекоха. Може би след 5 минути започнаха и напъните.
Не мога да забравя думите на акушерката, която в този момента ми каза: „Прави това, което ти казва тялото“. Моето тяло ми каза да клекна много ниско, с разтворени крака. Така прекарах първите два напъна, в които ясно усетих как главата навлиза в меките тъкани. След това бавно отидохме към родилната зала. Напъните вече бяха абсолютно безболезнени, спомням си само, че се съсредоточавах над дишането и над мускулатурата си. Благодаря на екипа, че в този момент ме насърчаваха с думи, като: „Браво, добре се справяш!“. Няма нищо по-хубаво от това в момент като този да получаваш стимул. След 20-25 минути се роди и синът ми. Бях помолила пъпната връв да не се отрязва веднага. Не успяха да го поставят на корема ми, тъй като въпросната връв бе много дебела и къса ☺ Задържаха го на нивото на краката ми и изчакаха малко. След това вече имах възможността да го прегърна и да го подържа на гърдите си. Почти веднага след този момент плацентата излезе сама, дори не съм напъвала. Перинеумът остана здрав, но имах други разкъсвания по лабиите, както и вътрешни такива. Прецених, че няма да издържа местна упойка и затова ми приложиха обща анестезия (за около 20 минути). След час и малко след раждането вече можех да ходя сама до тоалетна и по коридора, чувствах се добре и след още известно време вече гушках сина си в стаята. Той се оказа дете, което обича да си хапва, така че бързо се ориентира и засука.
Нещо важно, което пропуснах да споделя? Мъжът ми беше през цялото време с мен. Благодарна съм за огромната му подкрепа и стимул, че мога да се справя с всичко, без чужда намеса. През цялото раждане бях изключително спокойна, защото фактът, че преживяваме това заедно, за мен беше много важен.“