Пренатално общуване
От древността до днес периода на бременността….
Периодът на бременността е този, в който бебето ви не само ще порасте от размера на боровинка до напълно функциониращо човешко тяло, но и ще възприеме и запомни много друга допълнителна информация.
От незапомнени времена до днес не малко култури, раси и племена са отдавали важността на вътре утробния живот. Още древните цивилизации: египетска, индуска, келтска, африканска и на американските индианци, познавали добре важността на този основен за човешкото същество период и за влиянието на околната среда върху плода в утробата. Те били установили за бъдещата майка, за родителската двойка, за селото и цялото общество правила на живот, които позволявали на бебето в утробата да се развива при най-добрите условия. В Антична Гърция Аристотел и Платон считали създаването и раждането за основни елементи при търсене на щастието в тясна връзка с обществото и космоса. Китайците пък създали пренатални клиники, където бъдещите майки отивали да изживеят очакването в спокойствие и красота.
В нашето съвремие ние се обръщаме към медицината за доказателства във всяка една област, така е и с развитието на ембриона. До не отдавна медицинските среди считаха, че човек няма вътре утробни възприятия, но с напредване на технологиите и ултразвуковите изследвания вече е доказано, че това съвсем не е така. До 3-4 месец от бременността се развиват сетивата за допир, слух и вкус, а до 7 месец и зрението. Потвърждения за още една вселенска истина и тайна, която предците ни са знаели.
В Корея широко разпространена практика за пренатално общуване (наричана още пренатално обучение) е Тайгио (Taegyo). Система, която датира от 1392г. и включва в себе си музика, четене, йога, танци и разговори насочени към бебето, които се счита, че подпомагат развитието на определени таланти, изграждат емоционално стабилни индивиди и повишават тяхната интелигентност. Практикуващите Тайгио също поставят цялостното си поведение под определени ограничения – внимават дори за мислите, изказа, действията си, храната, която приемат, за да предоставят възможно най-чистата и позитивна атмосфера за бебето в утробата.
Във Франция през 70-те години на миналия век е развита друга система за пренатално общуване (Haptonomy) базирана на едно от най-силните сетива у човека – усещането за допир. Разработена е от холандския учен Франс Велдман, който счита, че това е начин бебетата да се чувстват желани, обичани и важни, което дава стабилна емоционална основа на всеки човек. От друга страна майката се научава да усеща позицията на бебето си през бременността дори и в хода на раждането. И не на последно място „свиква“ с присъствието на бебето и период на адаптация с новия член от семейството на практика липсва.
Също във Франция отново през 70-те години на миналия век, Мари-Луиз Ошер създава в болницата на Питивие – град близо до Орлеан, първата група за пренатално пеене. Практиката първоначално била насочена към психо-емоционалното състояния на майката, но чрез множество наблюдения и изследвания Ошер стига до откритието, че ежедневното пренатално пеене се отразява и върху физическото здраве на бебета и адаптацията им в света след раждането.
Има африкански племена, в които възрастта на децата не се определя от датата на раждане, нито от датата на зачеване, а от деня, в който натрапчива мисълта за дете се е появила в мислите на майката. След това тя се оттегля и остава в осамотение докато не чуе песента на детето, което ще дойде. Научава и бащата и бащата на нея. И така двамата пеят тази песен докато извършват свещения ритуал на зачеването. А когато детето се ражда всички, включително и акушерката го посрещат именно с нея. Това са и най-първите данни за пренатално пеене според книгата „Да привестваш душата вкъщи“.
Също и в свещенното писание, Библията има данни, че бебетата са съзнателни още в утробата (Лука 1:39-44): „И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, и влезе в града Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата и; и Елисавета се изпълни с духа светаго, извика с висок глас и рече: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И от къде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ! Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми проигра младенецът радостно в утробата ми.“
Какви техники съществуват….
Според Дейвид Чембърлейн, един от водещите американски учени в областта на пренаталното развитие, по време на бременността се изгражда цялостна база за индивида:
- Физическото тяло
- Емоционалната основа
- Връзката между детето и родителите
Други източници, като британски център за пренатално изследване твърдят, че доказателствата не са ясни по отношение на влиянието върху интелигентността все пак не отричат въздействието върху емоционалната стабилност на майката и бебето.
Всички са единодушни обаче, че въздействие от различните пренатални дейности има. Колко голямо ще е то до голяма степен зависи от подкрепящата среда на бременната жена, нейните лични вярвания, както и силата на психиката и мисълта и.
Могат да се намерят доста материали по темата пренатално общуване, пренатално образование, пренатални стимули или още пренатална психология – все термини, с които изразяваме съзнателното общуване с нероденото си дете. Но това е масово разпространена информация едва от 14-15 год. Все още за някои бъдещи родители в българия се струва странно да говорят на корема, в който расте бебето или пък да го приемат като пълноправен събеседник. Ето защо тук на помощ идват групите за подкрепа, курсовете по пренатални практики, които често са част от курсовете за бременни или пък специализирана литература, макар че такава на български език почти няма. В някои Европейски страни се появиха книги за пренатално четене, в които психолозите са подбрали истории включващи основни архетипи, характери, с които детето ще се запознае още докато те му бъдат препрочитани в утробата.
Скептичните родители споделят, че за тях е по-труддно да възприемат факта, че бебето научава или възприема нещо, докато е в корема, но сами твърдят, че това определено внася спокойствие в ежедневието на бъдещата майка. А не е ли тя един общ организъм с бебето в нея, не са ли те една обща биохимична система, в която хормоните на стреса и удоволствието се разливат и влияят по един и същи начин? Сигурна съм, че всеки един от нас би могъл да даде пример от обкръжението си, когато бъдещата майката е била подложена на силен стрес и безпокойство и как това неминуемо се отразява и върху темперамента на детето.
Ето и основните принципи, които идват на помощ при пренаталното общуване:
Обучение чрез опитностите на майката – всичко, което жената преживява е вид урок и за бебето. Има изследвания, които сочат, че колкото по спокойно и философски приема майката ситуациите, които възникват, толкова по-лесно след това децата също намират сами изход в трудни моменти. По някога се случва бременната жена да изпита травматични преживявания и разбира се се страхува как това ще се отрази на бебето. Психолозите смятат, че ако тя самата намери сили и средства да преодолее ситуацията и съзнателно обяснява на бебето си какво се случва, това няма да се отрази негативно, а напротив ще донесе допълнителна информация в мирогледа на детето.
Друг вид опитности са чисто сетивните възприятия – шумовете и звуците, които бебето чува. Има не малко примери, дори и в моята лична практика, при които отчетливо се вижда как бебетата разпознават гласове и звуци, които често са чували през бременността. Всеки знае, че новородените се успокояват от т.нар. бял шум, люлеене и гушкане – именно защото ги свързват с опита, който вече имат от утробата: шума от непрекъснатата циркулация на кръвта, люлеенето от движенията на майката и тясно притиснатото телце в корема на мама.
Обучение чрез повторение: отново говорим за сензорните възприятия. Например, ако ползвате една и съща аларма всеки ден, в последствие ще откриете, че тя няма да стряска бебето ви, за разлика от други необичайни звуци. Или пък, ако ежедневно сте пускали една и съща музика, то ще се успокоява по-лесно от нея, отколкото от друга. Вибрациите, които се предват чрез околоплодната течност са друг силен стимул за бебето и източник на информация за външния свят.
Обучение чрез асоциации: бебето ви може да свърже определени опитности, които сте имали, с начина по който сте се чувствали. Т.е., ако някой от тези практики предизвикват у вас раздразнение, но въпреки това считатае за нужно да ги правите „защото така е полезно за бебето“ по-добре не си правете труда. Детето ще възприеме околната среда много по-естествено, ако и вие се отдавате на естествени и приятни за вас дейности.
Ето няколко практически техники, които може да използвате ежедневно по няколко минути, за да общувате с вашето дете още преди да се е родило:
Допир – поглаждане – всяка бременна жена инстинктивно ползва този метод, за да се сближи с бебето си, да го усети, да го успокои, ако самата тя е разтревожена. Може да се практикува и целенасочено в точно определено за това време.
Звук – музика – много терапевти по цял свят използват вибрацията като средство за въздействие още в утробата. Най-често използваните звуци са тези от природата, класическата музика и личните предпочитания на майката. Подберете няколко и ги пускайте редовно през цялата бременност, особенно докато релаксирате.
Четене – може да подберете литературни произведенеия, поезия или пък истории на чужди езици. Отново е добре да фиксирате време, в което да четете на бебето в утробата, за предпочитане на глас. Ако се чудите какво да включите горещо ви препоръчвам „Зелена приказка“ на Леда Милева.
Насочване на мислите – психо-емоционална подготовка за различна гледна точка – в края на деня отделете няколко минути, за да се върнете мислено през събитията от него. Дайте си сметка за преживяванията, емоциите, реакциите си и това колко свързани сте били с бебето. Сега е моментът да му обясните, ако нещо ви е разтревожило или зарадвало. Общувайте с него. То е с вас!
Цветови стимули – рисунки – може да използвате собствения си корем за платно, така че да украсите покривалото на бебето по красив и уникален начин. Доказано е, че цветовете в съчетание с меката слънчева светлина насочена към утробата въздействат положително върху развитието на сетивните възприятия на бебето. А със сигурност е и много забавно.
Вкусове – чрез промяната на вкуса на амниотичната течност бебето се научава да различава и дори предпочита в последствие определени вкусове. Замислете се дали не е време да намалите сладкото. Като вариант приемайте сладко само от естествени източници – плодове и мед например.
Въздух – колкото по-дълбок е дъхът ви, толкова повече насищате кръвта си с кислород, а от там плацентата и мозъка на бебет. Счита се, че едночасовите разходки на по-висока надморска височина поне 2-3 пъти седмично повишават интелигентността на бебетата поради този факт. Тази практика е позната още като похват на Хейнс. Опитайте! Определено ще се чувствате страхотно!
И така….деветте месеца са уникален период за човешкия индивид! Образува се малък зародиш, то се превръща се в човече с всички органи, които започват да функционират, развива сетивните си възприятия, учи се на много неща чрез вашите преживявания, сближава се с вас, полага основите на целия си по-нататъшен живот! Деветте месеца не са времето, в което да довършите цялата работа в офиса, да направите основния ремонт или да реорганизирате битието си, ако е възможно опитайте се да помислите за всичко това преди зачеването. А през деветте месеца отделяйте достатъчно внимание и на бебето – когато то се роди основите вече ще са поставени и ще имате нови задачи, с които сигурна съм ще се справите по-лесн, ако приложите поне един-два от съветите за пренатално общуване. Успех!